На първо място – доброта: без засрамване, тормоз или дискриминация.

Защо е важно: Уважителната среда създава емоционална безопасност, която позволява на хората да бъдат открити, уязвими и отворени към промяна.

Пример: „Може и да не се припознавам, но се радвам, че сподели – това изисква кураж." Неподходящ пример: „Това не е истинска тревожност – драматизираш.“

Отбелязвай напредъка и практическите стратегии – не само проблемите.

Защо е важно: Насочването към решения учи мозъка да търси това, което работи, което подсилва увереността и изгражда инерция в поведението.

Пример: „Изпаднах в паника, но все пак стигнах до касата – огромна победа.“ Неподходящ пример: „Получих паник атака, така че денят беше пълен провал.“

Избягвай да питаш дали това, което усещаш, е „нормално“. Вместо това, сподели какво ти е помогнало да преминеш през него.

Защо е важно: Успокоението носи временно облекчение, но подсилва тревожните цикли. Споделянето на стратегии изгражда дългосрочни умения за справяне.

Пример: „Когато ми се зави свят, си напомних, че това е само адреналин, и използвах дишане, за да се заземя.“
Неподходящ пример: „Някой изпитвал ли е стягане в гърдите като това? Да отида ли в спешното?“

Това не е място за медицински препоръки – тук споделяме емоционална подкрепа и личен опит.

Защо е важно: Дори с най-добри намерения, съветите относно лекарства могат да бъдат вредни или неточни. Медицинските въпроси трябва да се обсъждат с професионалисти.

Пример: „За мен терапията беше по-полезна от медикаментите – но това е само моят личен път.“
Неподходящ пример: „Трябва да поискаш от лекаря си ___, на мен ми помогна.“

Добре дошъл/дошла си да споделяш трудни моменти — но ги разглеждай през призмата на растежа, а не на страха.

Защо е важно: Истинският напредък често включва спадове, паника и дискомфорт. Когато споделяме тези преживявания с честност и нагласа към възстановяване, това помага да се нормализира борбата, без да се подсилва страхът. Тук няма нужда от предупреждения за тригери — важно е как представяш историята си.

Пример: „Имах паник атака в метрото и исках да слезя, но останах и го преживях. Все още треперя, но съм горд/а.“
Пример: „Вчера плаках в банята на работа — но се върнах на бюрото си и завърших деня. Това се брои.“
Неподходящ пример: „Това беше най-лошата паник атака, която съм имал/а. Чувствам се напълно разбит/а.“
Неподходящ пример: „ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: натрапчиви мисли. Не мога да спра да мисля за ___ и ме плаши.“

Споделяй прозрения, а не самоличности. Запази пространството безопасно, като пазиш личните данни на членовете.

Защо е важно: Това е място за уязвими и честни размисли. Добре дошъл/дошла си да споделяш наученото тук — но никога не включвай имена, скрийншотове или разпознаваеми детайли без разрешение.

Пример: „Някой тук каза нещо, което ме впечатли: възстановяването не е линейно — то е наслояващо се.“
Пример: „Научих страхотна техника за... Благодарен/на съм на този, който я сподели.“
Неподходящ пример: Правене на скрийншот на пост и изпращането му в групов чат.
Неподходящ пример: „Ето какво каза [Име] в общността Victorianxiety…“

Добре дошъл/дошла си тук, независимо дали публикуваш всеки ден или никога не споделяш.

Защо е важно: Много хора се възползват само като четат, размислят или наблюдават тихо. Няма натиск да коментираш, споделяш или обясняваш присъствието си. Това пространство е за теб, на твоите условия.

Пример: „Обикновено чета постове тук — не коментирам много, но получавам много от това.“
Пример: „Още не съм публикувал/а, но идвам тук, когато ми трябва подкрепа.“

Поддържай фокуса върху групата — не върху външни продукти, марки или цели.

Защо е важно: Намаляването на разсейванията помага да се запази доверието и гарантира, че пространството остава подкрепящо и релевантно.

Пример: „Този подкаст ми помогна да разбера паниката по-добре — споделям, ако и на теб би помогнал.“
Неподходящ пример: Споделяне на линк към твоя бизнес страница или афилиейт продукт.

Имаш идеи или забелязваш проблеми? Сподели — това е твоето пространство също.

Защо е важно: Великите общности се създават заедно. Конструктивната обратна връзка помага на всички ни да растем.

Пример: „Може ли да добавите функция за водене на дневник? Бих я използвал/а всеки ден.“