Пиши въпроси, които се фокусират върху една идея или тема за размисъл.

Защо е важно: Яснотата насърчава обмислени отговори. Неясни или твърде широки въпроси водят до безполезни отговори.

Пример: „Кой е един страх, с който се сблъска през този месец и как го преодоля?“
Неподходящ пример: „Нека говорим за тревожността.“

Въпросите трябва да помагат на членовете да се замислят върху напредъка, промяната в мисленето или действията, които подкрепят оздравяването.

Защо е важно: Формулирането на въпросите около възстановяването помага на хората да изградят полезни навици и да се откъснат от цикли на страх.

Пример: „Какво нещо направи тази седмица, въпреки че се чувстваше тревожен/на?“
Неподходящ пример: „Коя е най-лошата част на тревожността ти?“

Не включвай въпроси за симптоми, диагнози, медикаменти или физически усещания.

Защо е важно: Такъв тип въпроси подсилват проверката на симптомите и отклоняват вниманието от поведенческите промени и приемане.

Пример: „Кои мисли оспорваш, когато се чувстваш паникьосан/а?“
Неподходящ пример: „Получаваш ли световъртеж или ти се струва, че ще припаднеш?“

Добри въпроси вдъхновяват за действие или размисъл, които другите могат да опитат или научат.

Защо е важно: Когато въпросите са ориентирани към решения, те подкрепят мотивацията и споделените стратегии.

Пример: „Какво ти помага да се свържеш отново със своите ценности в трудни дни?“
Неподходящ пример: „Защо лошите дни винаги се случват на мен?“

Въпросите не трябва да молят другите да потвърдят безопасност или резултати.

Защо е важно: Търсенето на сигурност от другите може временно да облекчи тревожността, но с времето я задълбочава.

Пример: „Какъв начин на мислене ти помага да приемеш несигурността?“
Неподходящ пример: „Нормално ли е да се чувствам така или съм счупен/а?“