Ако някога си се чувствал/а така, сякаш нещо ужасно ще се случи – без видима причина – и тялото ти е извън контрол, вероятно си преживял/а паник атака.
Помня първата си много ясно. Беше посред бял ден, без стресова ситуация, без предупреждение. Изведнъж сърцето ми започна да бие лудо, дишането ми се ускори, ръцете ми трепереха, а мислите ми крещяха: „Умирам! Полудявам! Нещо не е наред с мен!“
Само че… не умирах. Бях в паник атака. И не го знаех.
Какво всъщност представлява паник атаката?
Паник атаката е внезапен пристъп на силна тревожност, често придружен от физически симптоми като:

• сърцебиене
• задух или усещане, че не можеш да си поемеш въздух
• потене, треперене
• световъртеж, усещане за откъснатост от тялото или реалността
• силен страх от „полудяване“, припадане или умиране

Най-страшното за мен беше, че не знаех какво ми се случва. А когато не разбираш страха си, той изглежда още по-страшен.
Как се научих да ги разпознавам
С времето започнах да виждам общите признаци. Паник атаките обикновено не идваха „от нищото“, макар така да изглеждаше. Появяваха се след периоди на продължителен стрес, потиснати емоции или когато „се преструвах, че всичко е наред“.
Ето няколко неща, които започнах да забелязвам:

• Първите секунди са ключови – усещане за вълна, която залива тялото
• Мислите ми ставаха катастрофични: „Ще припадна“, „Ще се изложа“, „Ще изгубя контрол“
• Колкото повече се борех с усещането, толкова по-зле ставаше

Какво ми помага в момента
Не открих „магическо решение“, но с времето започнах да изграждам лична стратегия за справяне. Ето няколко неща, които ми помагат:

1. Признавам, че това е паник атака.
2. Повтарям си: „Това е тревожност. Това чувство ще отмине. Не е опасно.“
3. Дишане.
4. Бавно вдишвам през носа (до 4), задържам (до 4), издишвам бавно през устата (до 6). Повтарям няколко пъти.
5. Заземяване.
6. Обръщам внимание на пет неща, които виждам, чувам, усещам. Например: „Чувствам пода под краката си. Виждам масата. Чувам звука от улицата.“
7. Не се критикувам.
8. Паник атаката не е моя вина. Не съм слаб/а, просто тялото ми се опитва да се защити – макар и по странен начин.

Ако преживяваш това…
Може би се чувстваш объркан/а, изплашен/а, сам/а. Знам. Била съм там.
Но ти обещавам – паник атаките са управляеми. Могат да отслабнат с времето. Могат да се овладеят с помощ, търпение и разбиране към себе си.
Не е нужно да се бориш сам/а.
В следващ пост ще споделя какво работеше при мен в дългосрочен план – включително терапия, полезни навици и как да се справям с мислите, които разпалват тревожността.
Благодаря ти, че си тук. Това вече е крачка напред.