Здравей!
Ако четеш това, вероятно познаваш усещането – онова стягане в гърдите, горещата вълна, която се изкачва към лицето, мислите, които се преплитат и крещят „Кажи нещо смислено!“, „Изглеждаш странно!“, „Ще те осъдят!“.
Това за мен беше ежедневие. Дълго време не знаех, че това има име – социална тревожност. Просто мислех, че съм „прекалено чувствителна“, „прекалено тиха“ или „просто такава съм си“.
Как започна всичко?
Още от училище усещах, че в ситуации с много хора нещо в мен блокира. В главата ми се въртяха хиляди мисли – как ме възприемат другите, дали казвам нещо глупаво, дали изглеждам неестествено. С времето започнах да избягвам такива моменти – представяния пред клас, групови срещи, дори обикновени разговори с непознати. Понякога се чувствах физически зле – сърцебиене, потене, треперене на гласа, замайване. Не разбирах какво се случва с мен.
Как осъзнах, че не съм сама
Един ден случайно попаднах на статия за социалната тревожност. Сякаш някой беше описал точно мен. Почувствах облекчение – не защото се радвам, че други хора страдат, а защото разбрах, че не съм „повредена“ или „неспособна да съществувам нормално“. Просто имам нещо, което може да се нарече по име – и с което може да се работи.
Първите крачки
Признавам, началото беше трудно. Не знаех откъде да започна. Но направих нещо важно – започнах да си позволявам да говоря за това. Първо с близък човек, после с терапевт. Имах нужда някой да ми каже, че не съм луда, че чувството е реално и че не съм сама.
Започнах да си поставям малки предизвикателства:

• Да направя кратък разговор с непознат
• Да остана на социално събитие, дори само за 30 минути
• Да не се критикувам след това, дори да съм се чувствала неловко

Всеки път, когато успеех, колкото и малко да беше, си казвах: „Направи го. Това значи нещо.“
Какво искам да ти кажа
Социалната тревожност не е слабост. Тя е начинът, по който тялото и умът ти се опитват да те предпазят – дори когато не е нужно. И най-важното – има начини да се справиш, крачка по крачка, без да се обвиняваш, че не си „като другите“.
Ако се разпозна в това, знай, че си точно там, където трябва. В следващия пост ще споделя конкретни стратегии и упражнения, които ми помагат и до днес.
Ти не си сам/а.